Революцията в съзнанието трябва да започне с възвание за промяна на образованието!
Забелязвам, че повечето от хората, осъществяващи образователната реформа, не разбират същността, функциите и целите на образованието. Може би, защото тези цели никъде не са дефинирани ясно и точно-липсват в закона, липсват и в приетата Програма за развитие на образованието. Да не говорим за процеса, чрез който да ги осъществяват. По-голямата част от тези хора споделят мнение, че смисълът, целта и предназначението на образованието е да се преподават знания. Да дадеш образование на някого означава да му предадеш познание - в повечето случаи познанието, придобито от определено семейство, общество, нация и от целия свят. Образованието е свързано с мъдрост, а мъдростта е приложено познание. Трябва да помогнем на децата да се научат да мислят;а не какво да мислят. В настоящия момент в училище се казва на децата какво да мислят и как да го мислят, т.е. учителите им казват какво се предполага, че трябва да знаят, внушават им утвърдени от някого истини. Детето не може /според някои не трябва/ само да открие за себе си нещата. Българското училище трябва да смени своите акценти. В момента то е съсредоточено най-вече върху знанието-теория, а часовете по критическо мислене, проблемни задачи и логика се смятат за опасни и липсват в учебната програма. И това става, защото целта на българското образование е да запази начина на Живот на Българина. Защото децата, които имат възможност да развият собствено критическо мислене, са твърде склонни да се откъснат от моралните норми и от целия начин на живот на своите родители и да пожелаят истинска промяна на организация на обществото. За да съхрани настоящия начин на живот, управляващите са изградили и поддържат една образователна система, която се основава на запълване на паметта на детето, а не на развитието на неговите способности. Децата се учат да помнят факти и митове-митовете, които всяко общество изгражда за себе си, а не им се дава възможност да откриват и пресъздават собствените си истини. Програми, които стимулират децата да развият своите способности и умения, са непознати в училището, a учителите си въобразяват, че знаят какво трябва да знае детето. Онова, на което се учат децата в българското училище, ги приближава към невежеството, а не към висините на истинското познание! Вижте резултатите от сравнителните изследвания PISA.
В нашите училища се преподават факти. Вземете който искате учебник по история и сами ще се убедите. Историята е написана от хора, които искат децата да възприемат света от точно определена гледна точка. Всеки опит да се разшири историческият кръгозор се подлага на критика! Не искаме да кажем истината за миналото си на своите деца, за да не ни видят такива, каквито сме в действителност. А навярно и за да не се допусне да пожелаят друга истина за собственото си бъдеще…В по-голямата си част историята е написана от гледна точка на онази част от обществото, която може да се определи като управляващ политически елит. Когато някой отвори учебника и заяви: „Хей, почакайте малко, не така са станали нещата, вие сте изключили голяма част от събитията тук, " всички крещят, че промяната на учебниците се налага заради новите европейски ценности и етническа толерантност. Нямат никакво желание децата да узнаят какво в действителност се е случило. Искат само да знаят онова, което оправдава случилото се от тяхната гледна точка. Ако някой направи опит да даде и друга гледна точка по някой въпрос, то следват критики, че училищата не трябва дори и да помислят да представят подобни факти в тяхната историческа перспектива. По този начин не се преподава история, а политика! И то деструктивна! Историята трябва да бъде точна и пълна характеристика на всичко, което действително се е случило.Политиката никога не разглежда събитията такива, каквито са били. Политиката винаги заема гледната точка на едната страна по отношение на случилото се. Историята показва, а политиката оправдава, обяснява и обуславя. Историята разказва всичко-политиката прикрива истината, разказва само едната страна на нещата. Политиците мразят вярно написаната история, а вярно написаната история не говори твърде добре за политиците. Но всички се самозалъгваме, защото децата в крайна сметка виждат истината. Деца, които сами са се научили да мислят критично, се обръщат към историята и казват: „Господи, как са се заблуждавали моите родители и прародители!" Това се струва непоносимо за политическия елит. Не искат децата да познават основни факти. Искат да възприемат тяхната гледна точка спрямо фактите. Можем ли да си представим, примерно, какво би се случило с един учител по история в Кърджали, който задава въпроси в клас и приканва и окуражава учениците да анализират проблемите в дълбочина и да си направят свои собствени изводи за участието на ДПС във властта? Ето това е въпросът! Никой не желае да допусне младежите сами да си направят изводите. От тях се иска да приемат, да стигнат до същите изводи, до които са стигнали авторите на учебници. Така обричаме децата да повтарят грешките, които ние сме допуснали.
В държави с развито гражданско общество, където историята не се подчинява на възгледите на силните и властните на деня, грешките на миналото открито се признават и обществото търси пътища да не допусне да се повтарят. В училища, където се преподава критическо мислене, проблемни ситуации и умения за живот, а не се учат и запаметяват факти, дори и така наречените „оправдани" действия на миналото се разглеждат внимателно и се анализират. Нищо не се приема за даденост. Как се постига това? Да вземем например управлението на Стефан Стамболов. Как една училищна система може да преподава житейски умения, а не просто факти, когато разглежда този исторически епизод? Учителите биха описали пред своите ученици точно онова, което се е случило, ще представят всички факти - всички факти и събития, публикации с гледните точки на съвременниците му, като си дадат сметка, че за „всичко” съществува повече от една гледна точка. След това няма да искат от класа да запамети фактите по въпроса. Вместо това, ще отправят предизвикателство към тях и ще кажат: „Ето, чухте какво се е случило, знаете всичко, което е предхождало и което е станало след тези събития. Дадохме ви колкото можахме „знания". Сега от това „знание", каква „мъдрост" можете да извлечете? Ако вие сте избрани да решите проблемите, пред които е бил изправен той в онези дни, как бихте ги решили? Можете ли да намерите по-добър начин? Защо, според вас, най-великите личности на България са погубвани от собствения си народ? "Защо това не се случва в нашето училище? Защото да се позволи на децата да имат друг поглед към миналото, да го анализират критично и да споделят мнение, не е цел на българското образование! Защото ще възникне рискова ситуация те да се противопоставят на начина, по който политическия елит консумира живота им. Те и без това, разбира се, ще се противопоставят, но просто никой от образователните среди не желае да позволи това да се случва в класните стаи. Така, че на тях им се налага да излязат да го правят на улицата! Правят всичко, за да привлекат вниманието и да бъдат забелязани - алкохол, агресия, наркотици, насилие… Младите хора крещят срещу всички: „Трябва да има по-добър начин!" Но чува ли се гласът им?. Никой не иска да ги чуе! Не се стимулират да мислят критично в класните стаи по отношение на фактите, които им се дават в учебниците! Ето такова образование се предлага на децата в България.Младите хора не само унищожават начина на живот на родителите си, младите хора винаги са искали да го правят. И целта на образованието трябва да бъде окуражаване и помощ, а не обезсърчаване и сломяване. Не са младите хора, които унищожават горите и застрояват последните природни резервати. Нещо повече - те искат да се спре това. Не са младите хора, които складират балите с боклук, те искат чист въздух и природа. Не са младите, които определят мизерните пенсии на старите хора, те искат уважението и достойнството им. Не са младите хора, които осъждат на смърт болните с „липсата” на пари за лекарства, същите пари, които отиват за въоръжаване на армията по натовски стандарти и участие във военни конфликти, същите пари, които потъват в коалиционния бездънен джоб. Не са младите хора, които пренебрегват проблемите на социално слабите и хората с увреждания, те искат управляващите да прекратят безхаберието си! Не са младите хора, които се занимават с политически лъжи и манипулации. Те искат от нас да прекратим това национално търпение! Не са младите хора, които са изградили една цялостна система, основана на „правото на силния". И не те са изградили свят, който разрешава проблемите си с насилие. Те искат от нас да предотвратим това. Когато молбите и призивите на младите хора за промени остават нечути, когато никой не им обръща внимание и когато виждат, че политическият елит налага собствените си интереси въпреки всичко, тогава младите хора ще извършат поредното нещо, което е най-добро за тях. След като не могат да победят пороците на управленския елит, ще се присъединят към тях. Или ще потърсят начин да избягат от страната, която не им дава шанс. Мнозина младежи ще се присъединят към политиците чрез поведението си. Ако те действат с насилие, това е така, защото политическия елит налага интересите си с насилието на закона! Ако младежите са материалистично настроени, така е, защото властимащите са материалистично устроени! Ако действат безумно, това е защото животът в България е безумие. Ако използват секса манипулативно, безотговорно и безсрамно, това е, защото политиците вършат същото с политиката. Единствената разлика между младежите и политиците е, че младежите го вършат открито. Политиците прикриват своето поведение и смятат, че младите хора не ги виждат. Но младите виждат всичко, нищо не остава скрито за тях. Те виждат лицемерието и отчаяно се опитват да го променят. Но когато опитат всичко и не успеят, те не виждат друга възможност, освен да му подражават. И това е грешката на нашето образование - никой не ги е учил на нещо друго, освен да подражават и повтарят. Не им е позволено да анализират критично поведението на историческите личности, дадена им е била само възможността да ги запаметят. А онова, което човек запаметява, той го увековечава. Защо допускаме децата си в училища, където за „отличник" и да „бъде най-добрия в класа”, се изисква уникална памет? Където за „доброто представяне" се изисква 100% възпроизвеждане на текстове от учебника? Защо ученикът получава ниска оценка и учителят не го поощрява, че е развил собствени мисли и лична гледна точка? Защо не се учат децата на движение и музика, на радостта от изкуството? Защо не се извлича и развива онова, което е естествено за детето, вместо да се търси влагане на понятия и дефиниции, които са неестествени за едно дете? И защо не се учат как да творят, как да използват собствената си интуиция и онова най-дълбоко детско усещане, което имат, вместо да им се налагат правила и да запаметяват изводите на едно общество, което вече е доказало, че е напълно неспособно да еволюира с този модел на управление? Най-сетне трябва да се разбере, че в училище е необходимо да се преподават концепции, а не предмети.
Образованието има нужда от една нова учебна програма, организирана около три възлови концепции: Осъзнаване, Честност и Отговорност! Целият образователен модел трябва да се изгради върху тях! Още от първите буквари всички легенди, разкази и теми трябва да са свързани с тези възлови концепции. Това означава, че трябва да се разглеждат четива, свързани с осъзнаването, разкази, в които да се говори за честността, истории за отговорността. Задачите за писмени работи също трябва да са свързани с тези възлови концепции и с такива, които имат отношение към тях, когато детето развива в себе си способността да се самоизразява. Дори и компютърните умения, които се преподават, трябва да бъдат включени в същата схема. Физиката и математиката не са абстрактни науки, а най-основни средства за живот във Вселената. Преподаването на всички компютърни умения трябва да се постави в контекста на по-широкия житейски опит така, че да привлича вниманието и да го насочва към тези възлови концепции и техните производни-съпътстващите резултати. Целият образователен модел може да се основава на тези съпътстващи резултати, които да изместят предметите в сегашната учебна програма, основаваща се предимно върху фактология. В учебната програма трябва да намерят място курсове за мирно разрешаване на конфликти, взаимоотношения и любов, индивидуалност и изграждане на Аза, функциониране на тяло, съзнание и дух, изграждане на творчески способности, как да зачитаме себе си и как да ценим другите, различия и подобия, икономическа етика, осъзнаване и пробуждане на съзнанието, видимост и откритост, наука и духовност. Вниманието на децата трябва да се съсредоточава колкото се може повече върху това да разбират концепциите, около които трябва да градят ценностните си системи. В момента учебните програми се основават само на данни и факти, а училищата съществуват главно, за да дават на децата отговори. Много по-полезно би било, ако основната им функция беше да задават въпроси. Какво, например, значи да бъдеш честен, да бъдеш отговорен или да бъдеш „справедлив"? Какво следва от всичко това? Как трябва да се разбира това, че две плюс две е равно на четири, какви са последиците от този факт? В държави с развито гражданско общество децата се стимулират да откриват и да пресъздават сами отговорите на тези въпроси. Училищата служат на своите ученици и в тях се споделя онова, което възрастните са узнали и усвоили, решенията и изборите, които са правили в миналото. Тогава учениците могат да си създадат представа доколко тези решения и избори са били правилни. В нашите училища, обаче, учителите представят данни и факти на учениците си като ОНОВА, КОЕТО Е РЕДНО! Фактите от миналото не трябва да дават основание за Истината в Настоящето, фактите от минали времена и опитът трябва винаги да бъдат само основание за нови въпроси. Винаги смисълът трябва да бъде във въпроса, а не в отговора.И въпросите винаги са едни и същи, а „Какво мислите за тях?” винаги трябва да бъде ключов въпрос. Там трябва да бъде съсредоточено цялото внимание-„Какво мислите вие?” Целта и предназначението на училището трябва да подтиква младото поколение от най-ранна възраст до края на формалното обучение да преценява тези ценности, да се учи как да ги използва, да ги прилага, да ги направи функционални и даже да ги подлага на съмнение. Родителите, които не желаят децата им да поставят под въпрос техните ценности, не са родители, които обичат своите деца, а по-скоро обичат себе си посредством своите деца. Една учебна програма, която е насочена към развитието на уменията на децата и с нова ценностна ориентация, ще срещне огромна съпротива. Мнозина ще виждат в нея заплаха и ще смятат, че не е ефективна и ще продължат да настояват децата да изучават факти. И въпреки това, аз вярвам, че рано или късно това ще се случи. Със сигурност!
