Свежи и интересни новини

           През последните години физическата култура и спорта се утвърди като една от сферите с най-ниска управленска ангажираност и обществена небрежност. В съзнанието на повечето български граждани спортът се оформи като обществена зона на престъпни групировки. Все повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на формите на организация на физическото възпитание и спорта / в детската градина, в училище, във висшите учебни заведения, в квартала, във фирмата и т.н./ с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата пред човека в новия технологичен век.Запознавайки се с проекта  за Стратегия  за развитие на физическото възпитание и спорт в Столична община припознах коварния принцип на чиновническото творчество „Да направим промените без да променяме”. Предлаганата от Столична община стратегия е основана на разбирането, че главна цел е създаване на „рамка за нейното планомерно развитие и усъвършенстване”. Тази цел според Стратегията ще се реализира чрез „развитие и утвърждаване на партньорство „между Столична община и ДАМС, Агенцията за закрила на детето и министерствата на РБългария, а разработването  на целеви програми за развитие на спорта ще  се реализира от органите на държавната власт, общината и спортните организации”. Интересите на останалите участници – младежи, родители, учители-специалисти ,неправителствени организации и представители на частни спортни школи, фирми с дейности в спортния бранш и др.,   остават игнорирани  и в невъзможност да предложат своя  ценен опит  и практики.Задачата на Стратегията трябва да формулира цели за развитие на физическото образование и спорт, както и да очертае основните мерки за тяхното постигане. Предложената Стратегия  няма амбицията да предложи нови съвременни решения на всички проблеми, които са отчетени. Тя дори не се опитва да дефинира и изведе на преден план онези проблеми, които са от съществено значение за предоставяне на модерна,  достъпна и качествена среда за физическото възпитание, спорт и туризъм. 

  ПРОБЛЕМИТЕ:  Липсва анализът на актуалното състояние на физическото възпитание и спорта по видове училища, наличие и ползване на материална база, информация за професионалните качества и специалности на учителите, преподаващи в различните степени /начална, основна, гимназиална/, ефективност на часовете за ЗИП и СИП физкултура и спорт, организационна  структура и активност на ученическите спортни клубове и др. От преки наблюдения в училищните дворове, спортни площадки и околните пространства могат да се изведат на преден план няколко основни проблема. Часовете по физическото възпитание и спорт в училище се провеждат неефективно, приемат се като „свободни” часове, в които учениците имат свободата да правят каквото пожелаят, включително и да посещават  кафенета и градинки около училището. Причината е както в занижения контро към учителите, така и  в нежеланието на учениците за активно участие в часовете при липсващи елементарни хигиенни условия -съблекални без умивалници и бани. Липсват спортни уреди и пособия, а в някои училища липсват  дори физкултурни салони.По указания на експерти от РИО на МОН часовете по физкулутура и спорт в 1-4 клас се водят от началните учители с цел да се запълни годишния им преподавателски норматив. С малки изключения, тези часове се използват за подпомагане на обучението по други предмети /правят се диктовки и контролни/. Обичайна е гледката в столичните училищни дворове деца без спортни екипи да се самоорганизират в различни игрички, наблюдавани безучастно от началните учителки. Това е сериозен проблем, защото именно в тази възраст се придобиват уменията и се изграждат  основите на техниката на спортните игри, формират се качества за екипност и дисциплина и др. Неефективна е системата за оценяване. Учителите масово поставят оценките в зависимост от симпатии и антипатии -пишат се ниски оценки поради лоша дисциплина и отсъствия  от часовете. Липсва индивидуалното поощрение за спортните изяви на учениците /спортни стипендии/. Наред с това оценяването по предмета „Физическа култура  и спорт” не позволява съизмеримост на постиженията на учениците от един випуск в различните училища (изводи за качеството на преподаването в съответното  училище, както и за качеството на работата на отделния учител). Не се съпоставят резултатите на учениците от различни випуски (изводи за тенденциите в развитието на физическата подготовка  на учениците в национален мащаб). Липсва адекватна статистика за отсъстващи ученици от часове по физкултура и спорт, липсва и анализ на причините  за  неактивно участие  в спортните инициативи на училищно и общинско ниво. В България се наблюдава тревожно висок процент на заболяванията  в ученическа възраст, а част от причините са именно неефективните занимания в училище.Недостатъчен авторитет имат учителите по физкултура. Обществено-икономическите промени доведоха до значително понижаване на икономическия и общия социален статус на учителите. Докато колегите им компенсират ниските заплати с частни уроци, учителите по физкултура припечелват чрез търговия по базари, охрана на обекти и др. Учителите не просто не получават адекватно възнаграждение за своя труд, но и отсъства система за стимулиране при успешно представяне на училищните отбори. Квалификацията на учителя по физкултура не е в приоритетите и на МОН.

Те не бяха включени в компютърните курсове. Това до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация за професионално усъвършенстване и изява. В същото време с промени в подзаконовата уредба се предоставиха възможности на учители с други специалности да допълват годишните  си нормативи с т.н. ”трети час по физкултура”. До настоящия момент  липсва  анализ на ефективността  на този трети час и има ли полза от провеждането му при  това условие –задължителен час в извънучебната програма!

Не е оптимизирана училищна мрежа и съществуват  голям брой паралелки по 18-20 ученика. При нежелание на половината ученици да участват активно в час, не може да се постигне ефективност в спортните игри, които са основното ядро в програмите за обучение. Неефективна и неадекватна на съвремието е рамката на седмичната програма, в която заниманието по физкултура и спорт е два-три пъти по 40-45 мин. Необходимо е да се търсят възможности за изнасяне на часовете от седмичната програма и провеждане  /двучасови занимания/ в добре поддържана общинска спортна база. Разходите  за модернизиране на спортните обекти  и максимално използване на възможностите им  ще бъдат сравнително по-малко, отколкото да се правят инвестиции в малки училищни салони с ограничен достъп за ползване. От друга страна, в много училища се правят фитнес центрове като вид компенсация за лошата материална база. Но каква е нагласата на децата към този вид занимания и дали задоволява емоционалния глад, характерен за детската възраст? А кой обучи  педагогическите кадри да водят занимания във фитнес залите? Управлението на училищата изостава от съвременните реалности и динамиката на живота. Решенията за спортни празници и екскурзии се вземат на ниво директор и Педагогически съвет и е твърде отдалечено от интересите на онези, които ще участват -учениците , и от онези, които пряко  ги интерисува - родителите. Как родителите да станат свидетели на спортните изяви на децата си, да ги насърчават и подкрепят, след като училищното ръководство е взело решение учебен ден Х да бъде спортен празник на училището, а този ден е работен за родителя! Практически отсъства възможността за родителско участие и контрол върху управленските решения на училищното ръководство  относно спорните мероприятия и дейности. Учениците често възприемат училищните  спортни мероприятия като нещо, което се прави, за да не се учи в този ден. Този  подход  при организацията на спортните празници не дава възможност за провеждане на районни спортни инициативи, в които учениците да демострират спорно майсторство и да представят училището си пред родителската публика. В повечето случаи районните и общинските ученически игри се провеждат в учебно /работно време/ пред рехава публика, състояща се от избягали от часовете съученици. Системата на финансиране не стимулира физическото възпитание и спорт в училище. Действащата система е относително централизирана и покрива само учителските заплати за проведените часове. Липсва гъвкаво управление и индивидуален подход спрямо нуждите и възможностите на всеки ученик. Не се поощрява инициативността и предоставянето на възможности за допълнителни спортни занимания  чрез партньорства с неправителствени организации. Не са предвидени и механизми за привличане на фирми чрез публично-частни партньорства.Проблеми съществуват и на нино изпълнителна власт. За физическото възпитание и спорта  се грижат  твърде голям брой институции: Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС); Министерство на образованието и науката (МОН); Националните спортни федерации; Столична спортна асоциация; Спортните клубове (СК);  Обединените спортни клубове (ОСК); Столичен общински съвет чрез Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма (ПК за ДМСТ); Столичната администрация чрез Дирекцията за спорт и превенция на зависимости и Отдела за младежки дейности, спорт и туризъм; Районните администрации; Столичната ученическа спортна школа (СУСШ); Училищата и училищните спортни клубове.Това многообразие от институции създава трудности, обърканост и споделена безотговорност. Друг недостатък е, че всички тези институции съставляват  система без контрол и отчетност за ефективност. Средствата за издръжка на  институциите надхвърля средстава за преките участници –деца, учители и треньори!

• да се развива като гъвкава и адаптивна система

• проектно финансиране и  публично-частни партньорства

• oбществен контрол, публичност и ангажираност на родителите, а оттам и доверие в институциите-училище, община, МОН,  ДАМС и т.н.

Промените следва не само да бъдат публично дискутирани, но тяхното осъществяване трябва да е с достатъчно финансово обезпечаване. Приемането на Стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Столична община без  включването и подкрепата на неправителствените организации и Училищни настоятелства, без ясно разписани ангажименти и отговорности, ще бъде поредното документирано гимнастическо съчетание на чиновнически спортен клуб „Столична община”.