Спорт, здраве и взаимоотношения
Digital Reviews Car Listings & Reviews
Това са еднофамилни и по-големи сгради, в които се поддържа подходяща за обитаване вътрешна температура без да се използва активно отопление или охлаждане. Къщата се подгрява от слънчевата енергия сама и затова се нарича "пасивна"
Това са стачните искания(общо)
В съответствие с новите социални условия и новите реалности в Европейския съюз, изискващи адекватно заплащане на учителския труд, съобразно новите норми за модерен и ефективен учебен процес настояваме за:
1. Въвеждане на пазарен механизъм за оценяване на положения учителски труд (включващ преподавателска, възпитателна и административна дейност), който да бъде съобразен със спецификата на всяка учебна дисциплина и работно място, като бъде спазен принципът – за конкретно положен труд да бъде давано конкретно трудово възнаграждение.
2. Базисна работна заплата в размер на минимум 1200 лв.
3. Допълнителното стимулиране и диференциране да се извършва на базата на атестиране, при прозрачност на принципите и определен ценз на атестиращите.
4. Да бъде въведено незабавно адекватно и единно заплащане на извънредните и неспецифични педагогически услуги и дейности.
5. Разделяне на учебния от възпитателния процес и формиране на институцията на класните наставници, диференцирана от преподователската работа.
Обръщение към родителите(за съдействие)
Уважаеми родители,
Стачката на българските учители е краен жест, принудено действие, с което искаме най-сетне да се чуят тревогите ни, които години наред управляващите отпращат в графата „и други”:
- Българското образование е в улица без изход. Т. нар. „реформи” са недообмислени и без перспектива, пропиляват време и обществена енергия, унищожават добрите традиции на българското образование. В промяната трябва да участва цялата българска наука – специалисти по съответните научни области, психолози, социолози, медици, но и науката е оставена на фотосинтеза. Пред очите ни се случва културен упадък, който бъдещето няма да ни прости.
- Посланията, които управляващите изпращат към обществеността, се стремят да изградят образа на българския учител като човек, който не желае да «направи» реформа в образованието. Тази реформа е във властта на управляващите, които говорят за промени, но без ясна визия и действия за реализацията им.
- Грижите на държавата за младите хора в България украсяват само предизборни партийни платформи. Хаосът и непрофесионализмът в управлението на образователната сфера прогониха децата ни!
- Българското училище е в задръстване – финансово, морално, научно, без ясни стратегии за развитие, оставено на режим „оцеляване”.
- Професията „учител” отдавна вече е социално непрестижна, тя не привлича мотивирани млади хора и ефектът от това е непредсказуем за бъдещето на образованието ни.
- Държавата не контролира качеството на следдипломните квалификации и специализации на учителите, за които те инвестират големи лични средства без възвращаемост.
- Държавата не контролира връзката между средното и висшето образование - вузовете заявяват автономност и по отношение на оценката от матурата (отказ тази оценка да бъде вход за университета), което обезсмисля труда на ученици и учители в средното училище; провеждат курсове и предварителни кандидатстудентски изпити в работно за средното училище време, което дезорганизира учебния процес; залагат в изпитните конспекти материал, който не се изучава в средното училище.
- Ние си плащаме, за да работим. Плащат и родителите, защото системата не осигурява дори елементарни консумативи като копирна хартия.
- Доказателство за европейското качество на образованието в нашите гимназии е блестящата реализация на учениците ни. Наше право е да искаме адекватно заплащане. Предложените критерии за диференцирано заплащане не са гаранция за обективна оценка на труда ни. Всеки, който се запознае с тях, е наясно, че те не оразличават «добрите» и «лошите» учители, за които говорят управляващите и заблуждават обществеността.
На учителите винаги е бил вменяван дългът да бъдат „социално мислещи”, да се въздържат от протести, което ни направи социални аутсайдери, без обществен авторитет. Ние искаме достойна материална отплата – това би било знакът за истинска загриженост на държавата за бъдещето на нацията.
Нашият протест е срещу бездействието и несправянето на държавните институции, които са отговорни за „напълването”, а защо не и за „изпразването” на хазната.
В българското училище няма двойно счетоводство! Ние не перем пари и не точим ДДС!
Българските учители не крадат и не лъжат!
Българските учители нямат време за политически интриги и партийни игри! Единствената ни власт е знанието.
Българските учители не пожелават заплатата на ближния си, както манипулативно се аргументират висши държавници, за да откажат удовлетворяване на исканията ни.
Трудът ни в училище е специфичен – емоционално напрежение, шум, стрес. Учителят е ангажиран с много други дейности, вън от длъжностната му характеристика. Този труд е нераглементиран и естествено (???) незаплатен. Резултатите от труда на учителя не са от днес за утре, няма мерни единици за емоционалната енергия, любовта, страстта, ангажиментите на душата и сърцето, които ежедневно и ежечасно се отдават в една кръвопреливаща система, в която единствен донор е българският учител.
Инвестициите в образованието по друг начин се връщат – те не са нито автомагистрала, нито хотел. Образованието не е туризъм, за да си внасяме кадри отвън. Нашите предци са пестили, за да образоват децата си. Държавата днес пести от образованието на децата ни. Тази безотговорност ще плащат скъпо внуците ни.
Уважаеми родители,
Отглеждането, възпитанието и образованието на поколението е наш общ ангажимент – човешки и професионален.
Ние не искаме конфронтация с обществото, но мислим, че заявявайки ясно своята позиция, даваме урок на нашите ученици по човешко достойнство.
Призоваваме ви да бъдете активни и да подкрепите стачката ни като граждански натиск върху институциите и заедно да извоюваме не само на думи приоритетната позиция на образованието.
Нашият общ съдник са децата ни, отговорността ни е пред тях!
Обръщение към българската общественост на учителите
УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
Ние, учителите , се обръщаме към всички Вас като към родители, баби и дядовци, братя и сестри, като към хора, които мислят с разума си и чувстват със сърцата си, като към българи, които няма да позволят политическата класа днес, утре и завинаги да ги манипулира.
Ние, българските учители, стачкуваме за правото да бъдем достойни хора!
Ние, българските учители, стачкуваме за правото да учим и възпитаваме децата на България като достойни хора!
Ние, българските учители, стачкуваме за правото всички работещи хора да получават достойно заплащане на труда си!
Ние, българските учители, не стачкуваме против Вас и Вашите деца, а стачкуваме заради Вас и Вашите деца!
Ние, българските учители, стачкуваме за бъдещето на Вашите деца, защото винаги сме знаели, че:
УЧИТЕЛЯТ РОБ ВЪЗПИТАВА УЧЕНИЦИ РОБИ.
НАШИЯТ ПРОТЕСТ Е СВОБОДЕН ПРОТЕСТ НА ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА БЪДАТ СВОБОДНИ!
Заради себе си, заради учениците си, заради бъдещето на България!
Защото България има нужда от свободни хора!
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
П.С. Повече информация ще намерите тук
Това, което ще напиша в блога сега е провокирано от едно мнение във форума отностно "дали трябва да има компютър в класната стая?".
Това според мен е риторичен въпрос. ИКТ в училище казваме а не изграждане по една комп. зала, пардон оборудване с компове :(. Обаче кой как го разбира :).
Престъпно нехайство според мен е на законотворците, които са измислили такива корупционни схеми по обществените поръчки, че просто не ми се говори.
Да попгледнем характеристиките на компютрите дарени от МОН добри са ще кажете ама закаква дейност а???
Мигар до 4 клас трябва да са мощни?!?!?
Пари хвърлени на вятъра безотговорно от някой.
За да не съм голословен ще споделя още един факт.
В Македония всеки ученик до 12 клас ще може да работи в училище на компютър. Не ви се вярва нали?!?!?!:)))
Сто и шесдесет хиляди терминала (160 хил.) + 20 хиляди десктоп станции. Да прдължавам ли…
Технологията е проста- тънък клиент-10 или 30 станции +сервер-във всяка стая. Уиндоус върху айпи WoIP.
Мощните станции са за професионално обучение кад и кам софтуер :)))
Къде сме ний , къде сте вий?-популярен лаф от едно предаване, на който сами може да си отговорите
Лек и доходен и на вас ден
Ако префразирам известната мъдрост на Декарт, то ще се получи "Блогвам значи съществувам" 
Не съм сантиментален, нито съм от хората дето си имат по едно дневниче и пишат едни мисли
Но ми се иска да оживим това място!!
Впечатление ми прави (за сега де) малкото участие на регистрираните хора. Може би някой си мисли, че само с регистриране в сайта става учител-новатор използващ ИКТ(знам ли и аз).
Започнах и да се дразня поради факта, че все още тук ( поне за мен) не е достъпно качването материали.
Пък аз съм ви приготвил няколко темички (презентации)
Както се казва, готов съм за новата учебна година :)
Само, че се оказва че при нас не достигат компютрите, т.е много хора на един комп. Започвам да търся връзки да ме включат във втората вълна на компютъризация на училищата. В момента се чудя обаче, по какви критерии са включени училища в които има достатъчно компове и въпреки това ще получат още(не че знаят как да ги ползват пълноценно). Преди някой да е надигнал вой, че учителите са комп. грамотни аз ще ви споделя един факт, който се е запечатал в паметта ми. А именно, ако си спомняте че нашият министър обяви проверки за наличието на работещи компютри в училищата, аз с изумление видях как в един "пр"-репортаж министърът посещавайки едно училище бащински потупа едно хлапе по главата. Хлапето гордо седеше пред екрана на компютъра, на който екран се виждаше флаш игричка от кефче бг. Няма лошо-да ама не игричкате бе едно елементарно шутърче и в един момент се видя и малко кръвчица.
Гадно
Обаче този факт затвърди у мен впечатлението, че тази компютъризация има стихиен характер (юруш на маслините)не всички аспекти от въвеждането и са обмислени реално как трябва да се случат. На хартия всичко може да е перфектно обаче реалността е друга. И някой ръководители ( на средно ниво) са некомпетентни за съжаление.
Никой все още не е описал единно как трябва да изглежда един ИТ кабинет-санитарно-хигиенни изисквания си има, ергономични такива също.
Представете си едно хлапе в 4 клас например а и по малко. Колко му е неудобно да седи на стандартен стол да пише на клавиатурата да движи мишка( тя е по голяма от ръката му, а краката му висят от стола :)).
Ромина писа едни мисли във форума относно въвеждането на е-дневниците- и ако съм я разбрал добре тя стигна до извода че трябва да има ИТ АДМИНИСТРАТОР. Смея да твърдя, обаче че технологията е затова да улесни живота на хората, да спести средства в дългосрочен и краткосрочен план. Това означава, че не техниката е виновна а начина методиката на внедряването и е сбъркана или по-лошо не се разбира.
Лек и доходен и на вас ден
Четири месеца преди началото на Международния панаир за подови настилки ДОМОТЕКС в Хановер все още само две български фирми са заявили участието си.
Профсъюзни организации на таксиметрови шофьори искат драстичен скок на цените на предлаганите от тях услуги.
През последните години физическата
култура и спорта се утвърди като една от сферите с най-ниска управленска
ангажираност и обществена небрежност. В съзнанието на повечето български
граждани спортът се оформи като обществена зона на престъпни групировки. Все
повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на формите на
организация на физическото възпитание и спорта / в детската градина, в училище,
във висшите учебни заведения, в квартала, във фирмата и т.н./ с оглед новите
изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата пред човека
в новия технологичен век.Запознавайки се с проекта за Стратегия
за развитие на физическото възпитание и спорт в Столична община
припознах коварния принцип на чиновническото творчество „Да направим промените
без да променяме”. Предлаганата от Столична община стратегия е основана на
разбирането, че главна цел е създаване на „рамка за нейното планомерно развитие
и усъвършенстване”. Тази цел според Стратегията ще се реализира чрез „развитие
и утвърждаване на партньорство „между Столична община и ДАМС, Агенцията за
закрила на детето и министерствата на РБългария, а разработването на целеви програми за развитие на спорта ще се реализира от органите на държавната власт,
общината и спортните организации”. Интересите на останалите участници –
младежи, родители, учители-специалисти ,неправителствени организации и
представители на частни спортни школи, фирми с дейности в спортния бранш и
др., остават игнорирани и в невъзможност да предложат своя ценен опит
и практики.Задачата на Стратегията трябва да формулира цели за развитие
на физическото образование и спорт, както и да очертае основните мерки за
тяхното постигане. Предложената Стратегия
няма амбицията да предложи нови съвременни решения на всички проблеми,
които са отчетени. Тя дори не се опитва да дефинира и изведе на преден план
онези проблеми, които са от съществено значение за предоставяне на
модерна, достъпна и качествена среда за
физическото възпитание, спорт и туризъм.
ПРОБЛЕМИТЕ: Липсва анализът на
актуалното състояние на физическото възпитание и спорта по видове училища,
наличие и ползване на материална база, информация за професионалните качества и
специалности на учителите, преподаващи в различните степени /начална, основна,
гимназиална/, ефективност на часовете за ЗИП и СИП физкултура и спорт,
организационна структура и активност на
ученическите спортни клубове и др. От преки наблюдения в училищните дворове,
спортни площадки и околните пространства могат да се изведат на преден план
няколко основни проблема. Часовете по физическото възпитание и спорт в училище
се провеждат неефективно, приемат се като „свободни” часове, в които учениците
имат свободата да правят каквото пожелаят, включително и да посещават кафенета и градинки около училището. Причината
е както в занижения контро към учителите, така и в нежеланието на учениците за активно участие
в часовете при липсващи елементарни хигиенни условия -съблекални без умивалници
и бани. Липсват спортни уреди и пособия, а в някои училища липсват дори физкултурни салони.По указания на
експерти от РИО на МОН часовете по физкулутура и спорт в 1-4 клас се водят от
началните учители с цел да се запълни годишния им преподавателски норматив. С
малки изключения, тези часове се използват за подпомагане на обучението по
други предмети /правят се диктовки и контролни/. Обичайна е гледката в
столичните училищни дворове деца без спортни екипи да се самоорганизират в
различни игрички, наблюдавани безучастно от началните учителки. Това е сериозен
проблем, защото именно в тази възраст се придобиват уменията и се
изграждат основите на техниката на
спортните игри, формират се качества за екипност и дисциплина и др. Неефективна
е системата за оценяване. Учителите масово поставят оценките в зависимост от
симпатии и антипатии -пишат се ниски оценки поради лоша дисциплина и
отсъствия от часовете. Липсва
индивидуалното поощрение за спортните изяви на учениците /спортни стипендии/. Наред
с това оценяването по предмета „Физическа култура и спорт” не позволява съизмеримост на
постиженията на учениците от един випуск в различните училища (изводи за
качеството на преподаването в съответното
училище, както и за качеството на работата на отделния учител). Не се
съпоставят резултатите на учениците от различни випуски (изводи за тенденциите
в развитието на физическата подготовка
на учениците в национален мащаб). Липсва адекватна статистика за
отсъстващи ученици от часове по физкултура и спорт, липсва и анализ на
причините за неактивно участие в спортните инициативи на училищно и общинско
ниво. В България се наблюдава тревожно висок процент на заболяванията в ученическа възраст, а част от причините са
именно неефективните занимания в училище.Недостатъчен авторитет имат учителите
по физкултура. Обществено-икономическите промени доведоха до значително
понижаване на икономическия и общия социален статус на учителите. Докато
колегите им компенсират ниските заплати с частни уроци, учителите по физкултура
припечелват чрез търговия по базари, охрана на обекти и др. Учителите не просто
не получават адекватно възнаграждение за своя труд, но и отсъства система за
стимулиране при успешно представяне на училищните отбори. Квалификацията на
учителя по физкултура не е в приоритетите и на МОН.
Те не бяха включени в компютърните
курсове. Това до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация
за професионално усъвършенстване и изява. В същото време с промени в
подзаконовата уредба се предоставиха възможности на учители с други
специалности да допълват годишните си
нормативи с т.н. ”трети час по физкултура”. До настоящия момент липсва
анализ на ефективността на този
трети час и има ли полза от провеждането му при
това условие –задължителен час в извънучебната програма!
Не е оптимизирана
училищна мрежа и съществуват голям брой
паралелки по 18-20 ученика. При нежелание на половината ученици да участват
активно в час, не може да се постигне ефективност в спортните игри, които са
основното ядро в програмите за обучение. Неефективна и неадекватна на
съвремието е рамката на седмичната програма, в която заниманието по физкултура
и спорт е два-три пъти по 40-45 мин. Необходимо е да се търсят възможности за
изнасяне на часовете от седмичната програма и провеждане /двучасови занимания/ в добре поддържана
общинска спортна база. Разходите за
модернизиране на спортните обекти и
максимално използване на възможностите им
ще бъдат сравнително по-малко, отколкото да се правят инвестиции в малки
училищни салони с ограничен достъп за ползване. От друга страна, в много
училища се правят фитнес центрове като вид компенсация за лошата материална
база. Но каква е нагласата на децата към този вид занимания и дали задоволява
емоционалния глад, характерен за детската възраст? А кой обучи педагогическите кадри да водят занимания във
фитнес залите? Управлението на училищата изостава от съвременните реалности и
динамиката на живота. Решенията за спортни празници и екскурзии се вземат на
ниво директор и Педагогически съвет и е твърде отдалечено от интересите на
онези, които ще участват -учениците , и от онези, които пряко ги интерисува - родителите. Как родителите да
станат свидетели на спортните изяви на децата си, да ги насърчават и подкрепят,
след като училищното ръководство е взело решение учебен ден Х да бъде спортен
празник на училището, а този ден е работен за родителя! Практически отсъства
възможността за родителско участие и контрол върху управленските решения на
училищното ръководство относно спорните
мероприятия и дейности. Учениците често възприемат училищните спортни мероприятия като нещо, което се
прави, за да не се учи в този ден. Този
подход при организацията на
спортните празници не дава възможност за провеждане на районни спортни
инициативи, в които учениците да демострират спорно майсторство и да представят
училището си пред родителската публика. В повечето случаи районните и
общинските ученически игри се провеждат в учебно /работно време/ пред рехава
публика, състояща се от избягали от часовете съученици. Системата на
финансиране не стимулира физическото възпитание и спорт в училище. Действащата
система е относително централизирана и покрива само учителските заплати за
проведените часове. Липсва гъвкаво управление и индивидуален подход спрямо
нуждите и възможностите на всеки ученик. Не се поощрява инициативността и предоставянето
на възможности за допълнителни спортни занимания чрез партньорства с неправителствени
организации. Не са предвидени и механизми за привличане на фирми чрез
публично-частни партньорства.Проблеми съществуват и на нино изпълнителна власт.
За физическото възпитание и спорта се
грижат твърде голям брой институции:
Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС); Министерство на образованието и
науката (МОН); Националните спортни федерации; Столична спортна асоциация;
Спортните клубове (СК); Обединените
спортни клубове (ОСК); Столичен общински съвет чрез Постоянната комисия за
децата, младежта, спорта и туризма (ПК за ДМСТ); Столичната администрация чрез
Дирекцията за спорт и превенция на зависимости и Отдела за младежки дейности,
спорт и туризъм; Районните администрации; Столичната ученическа спортна школа
(СУСШ); Училищата и училищните спортни клубове.Това многообразие от институции
създава трудности, обърканост и споделена безотговорност. Друг недостатък е, че
всички тези институции съставляват система
без контрол и отчетност за ефективност. Средствата за издръжка на институциите надхвърля средстава за преките
участници –деца, учители и треньори!
ПРОМЕНИТЕ: Динамичният, високотехнологичен и
глобализиращ се свят поставя нови предизвикателствата пред физическата култура
и спорта:
Промените следва не само да бъдат публично дискутирани, но
тяхното осъществяване трябва да е с достатъчно финансово обезпечаване. Приемането
на Стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Столична община
без включването и подкрепата на
неправителствените организации и Училищни настоятелства, без ясно разписани
ангажименти и отговорности, ще бъде поредното документирано гимнастическо
съчетание на чиновнически спортен клуб „Столична община”.
Три месеца и половина преди четвъртия планиран старт на 1 януари 2008 г. от Агенцията по вписванията твърдят, че този път търговският регистър ще излезе от съда, ще стане електронен и единен за цялата страна.
Собствениците на имоти ще имат право да получат компенсации от 39 до 154 евро на хектар за всяка забранена дейност, записана в заповедта за защитената зона "Суха река" по екологичната програма "Натура 2000".
Професорите Боян Биолчев и Стефан Данаилов заровиха томахавката и се договориха да решат с "мирни средства" спора за стопанисването и управлението на Ботаническата градина в Културния център в Балчик.
